Как да си изберем кмет? June 13, 2008
Posted by admin in : По света и у нас, Политика , add a comment
В продължение на дискусията(коментарите) в тази статия, реших да пусна съветите и в този блог, те са взети от bgfactor.org и мисля че трябва да се видят от повече хора.
1. Кои са хората в екипа, с които смята да управлява кандидатът за кмет?
Трябва да сме сигурни, че всички постове са вече разпределени, но ако се крият имената, очевидно сред тях има хора, на които отдалече им лъщи задникът.
2. Ако обещава, че ще изкорени корупцията /това всички ще го обещават/, дава ли конкретни примери от досегашните действия на своите съпартийци или коалиционни партньори?
3. Има ли намерение да спре сделките с общинско имущество, осъществявани чрез конкурси и заменки, които са основен корупционен механизъм в една община?
Ако подминава този проблем, значи има намерение да краде по същия начин, както е крал неговият предшественик.
И още – следете приблизително какви разходи правят кандидатите за предизборна агитация. Ако някой се простира прекалено нашироко, повече от ясно е, че е намерил щедри спонсори. И ако победи, ще трябва да се разплати с тях – но не от джоба си, а с общинско имущество или поръчка.
И накрая – записвайте си какво обещават кандидатите. Направете си списък на имената им и при всяко обещание им слагайте по едно минусче. На тези, които обещават, че ще живеете занапред по-добре, слагайте по две.
И накрая гласувайте за този, който обещава най-малко.
5 правила за работа с компютър June 12, 2008
Posted by admin in : По света и у нас , add a comment
1. Периодично мигайте, когато работите с компютър. Когато се концентрираме върху нещо, честотата на мигане намалява, което води до изсъхване на очната ябълка.
2. Спазвайте правило “20/20”. На всеки 20 минути отделяйте погледа от монитора поне за 20 секунди. Това упражнение намалява риска от проблем с очите, поради по-малкото мигане.
3. Намалете осветеността на работното място. Може да използвате лампи с по-малка мощност в стаята или регулатор на осветлението. В полето на вашето зрение не трябва да има прозорец. Премахнете отраженията от екрана на своя монитор.
4. Обърнете внимание на разположението на монитора. Екранът трябва да бъде точно пред вас, за да не е нужно да се обръщате когато поглеждате в него. Мониторът трябва да бъде на нивото на очите или малко по-ниско от тях.
5. Използвайте специални компютърни очила и филтри за екрана на монитора, които да предпазват очите.
Хората, които прекарват часове пред екрана на монитора, рискуват да развият “синдрома на компютърното зрение”. Той се изразява в замъглено зрение, болки в очите и главата и повишена чувствителност към светлина.
Info: bgfactor.org
Ако си фен, абе и да не си…
Posted by admin in : Други , add a comment
Eзикът JavaScript може да предложи най-различни и интересни неща.Някои от вас може би ще се очудат, от това което ще видят.Мини-онлайн игра, приличаща на футбол…или пък по-скоро елементарни джаги.Не мисля че е много трудно да победите, просто трябват малко упражнения.Може да се опитам да направя да се играе срещу истински хора, не само срещу компютъра.
Ето линка : http://yavor.arows.net/game.html
Как ще мине петък 13
Posted by admin in : По света и у нас, здраве , add a comment
Утре е петък 13…
Поверието, че петък, 13-и, носи несполука и заплахи е прастаро, но и този ден стряска милиони хора по света. Според Института по фобиите в Лос Анджелис само в САЩ между 17 и 21 милиона души показват симптоми на тази фобия, наречена трискайдекафобия. Експерти смятат, че това е най-силното суеверие сред хората и в ХХI век, но учените не могат да установят откога и откъде точно тръгва. Те приемат, че е получено в резултат на наслагване на два символа, предполагащи нещастно стечение на обстоятелствата - петък и 13.
Мисля си че за мен деня ще мине добре, надявам се и за вас, дано ни донесе късмет идните седмици.
Много „фатални” петъци са минали и ще отминат, но сред повечето хора няма прояви на нещастие. И защо да се напрягаме и да чакаме такива в петък, 13-и юни 2008?
Ето още полезна информация взета от chudesa.net и копирана в arows.net : http://arows.net/viewtopic.php?t=5612
Колко често рискуваш? June 11, 2008
Posted by admin in : Други , add a comment
Я, сега си признайте колко често рискувате.Аз гледам повече да “играя” на сигурно, но понякога и на мен ми се налага да рискувам….Ау не тъкмо получих deja view може би това и преди съм го писал, хм.
Замислям се, че не рискувам достатъчно, какъв е смисъла да правя нещо бавно и мъчително, да си губя с него времето, като животът е един(може би е един, никой май не знае).Мисля си, че трябва да опитам от всичко, незавсисимо дали ще ми донесе успех или провал, все пак провалът води след себе си успех.
Честно казано и аз понякога се чудя, кое решение е по-правилно, но ако сега не рискувам, кога ще го направя, може да нямам друга подобна възможност…Написах тази доста кратка статия, защото ми предстои труден избор, надявам се да се справя и да нямам проблеми, моля ви пожелайте ми успех .
професионална ориентация от south park
Posted by admin in : По света и у нас , add a comment
редакторът Tom Vogt:
I didn’t know what I wanted to do. I wanted to be a photographer. I wanted to be a cinematographer. My degree is in engineering, but I’ve been drawing since I was five years old. My advice is: Just the act of pursuing something that you’re really interested in, and have a heart-felt desire to do - well, you may not end of doing that, but something along the way may show up that will be a better option. What’s the old saying: “It’s not necessarily the destination, but the journey.” I think that’s true for anything you do. If you feel a resonance with something, follow it, and that’s when good luck will come.
ок, ок, ами ако нямате идеи?!!? това не пречи да обичате да правите нещо, като Karin Perrota, когато я питат за по-нататъшните й планове:
Working with someone to make a project happen. I don’t have my own ideas. I find I’m good at collaborating. I like driving people to complete their own projects.
Статията не е авторска, взех я от lydblog.wordpress.com.Надявам се авторката да няма нищо против.
My world
Posted by admin in : Други , add a comment
Кубчето на Рубик June 10, 2008
Posted by admin in : Други , 2 commentsКой е Ерньо Рубик? Той е човекът, който през 1974 година създава най-известната механична главоблъсканица в света – кубчето на Рубик. Счита се, че има повече от 300 милиона продадени кубчета на Рубик в света. Разпространен е в четири варианта:
· 2×2×2 – Джобен куб
· 3×3×3 – Класически куб
· 4×4×4 – Отмъщението на Рубик
· 5×5×5 – Професорски куб
Най-разпространен е класическият куб със страни 3х3х3, който може да има 43 252 003 274 489 856 000 различни подреждания.
Спомням си как в средата на 80-те кубчето стана известно и в България. Всеки родител търсеше да го закупи за детето си. Търсенето надвишаваше предлагането и то трудно се намираше, макар и на твърде високата за времето си цена от 10лв. По-късно започнаха да го произвеждат и у нас, като БГ бройката беше по 7лв, но отстъпваше по качество на унгарската изработка.
И аз като всяко дете се сдобих с въпросното кубче, което вървеше комплект с някакъв лист не много удачни формули. После излезе култовият брой №10 на списание ДЪГА с най-сполучливите формули за нареждане на кубчето според мен. Бързо ги наизустих и започнах да тренирам за време. Всяко хлапе, което искаше да направи рекорд по бързина на нареждане беше разглобявало и смазвало с крем частите на своето кубче, за да се въртят по-добре. Сега като се сетя за това и ми става смешно, но такива бяха времената. С часове сме седели пред входовете и въртяхме кубчетата, като винаги имаше някой който да засича с хронометъра на електронния си часовник.
Не мога да се сетя, кога точно всички забравихме за кубчето на Рубик. Някак си времето отмина заедно с детските ми години. Преди около 2-3 месеца изрових от шкафовете двете кубчета от детството ми, едното – унгарско, а другото – българско. Опитах се да ги наредя, успях до вторият слой. Третият нещо го бях позабравил, а бях толкова добър навремето. Започнах да търся формулите в интернет, както е известно там има всичко. Както очаквах намерих много формули, но не тези, които на мен ми се струваха най-добрите. След много търсене, най-накрая ги открих и реших да ги споделя с Вас.
ПОДРЕЖДАНЕ НА “РУБИК КУБ”
Първи слой:
Подреждането на първия слой не представлява трудност. Препоръчително е първо да се подреди “кръстът”, съставен от централните елементи на слоя и след това да се напаснат ъглите. По този начин най-лесно се избягва необходимостта от пренареждане на някой ъгъл, оказал се не на място.
Втори слой:
Трудността в подреждането на втория слой се състой в това, че не трябва да бъде разбъркан вече наредения първи.
Хващаме Кубчето, така че подредения първи слой да се намира от ляво и въртим докато центровете от втория ред съвпаднат със тези от първия /фиг 1/.
Фиг 1.
Започваме да въртим третия слой /в случая най-дясната част на куба/ докато цветовете на някой от средните ръбовете не съвпаднат с цветовете на фронталната стена и тавана или пода. За поставянето на елемента на нужното му място правим следните две операции:
II а:
II б:
Ако се случи някой от ръбовете да си е на мястото но да е обърнат трябва да го извадим от мястото му с една от двете горни операции след което го поставяме по правилния начин. Операции II а и II б се извършват докато се нареди целия втрои слой.
Трети слой:
Поставяме куба така че вече наредените първи и втори слой да стоят отдолу. Окончателното подреждане на куба ще стане в 3 части:
А. Направа на кръста – поставяне четирите ръба на кръста на горния слой, така че цветовете им да съвпадат с цветовете на тавана и стената на която те лежат.
Завъртаме горния слой докато поставим на място тези два ръба, цветовете на стените на които съвпадат със цветовете на стените на долните два слоя и на тавана, независимо от положението на стените на ръба. Другите два ръба, които не съвпадат поставяме така че единият да се намира от ляво а другия фронтално на нас след което извършваме операция III а1.
Ако в началото на тази част не намерим два съседни ръба, които да застанат “ на позиция, но не на място” извършваме операция III а1 и продължаваме по гореописания начин докато и четирите ръба от кръста заемат позициите си.
III a1:
Вече и четирите ръба са на позиция, но не на място, т.е. ръбът е обърнат спрямо цветовете на стената и тавана /ръбовете намиращи се в такова положение задължително трябва да са четен брой ако това не е така значи частите на рубик-а са разглобявани и неправилно сглобени след това!/
За да обърнем цветовете на ръбовете и да оформим окончателно кръста трябва да завъртим куба така, че ръбът, чиито цветове ще обръщаме, да застане от дясно, след което извършваме операция III а2. След операцията ръбът се обръща, т.е застава на мястото си, а средния слой се разбърква / това не бива да ни смущава/.
III а2 :
Сега завъртаме само горния слой надясно /кубът стой в същата позиция както преди извършването на III б!/ докато от дясно не застане следващия ръб, чиито цветове ще обръщаме и извършваме отново операция III б. Така постъпваме докато наредим и четрите ръба на мястото им /цветовете на стените им да съвпаднат с цветовете на тавана и стената на които лежат/ и след това връщаме горния слой в изходно положение с което кръста е завършен. /При извършване на две операции III б разместения втори слой се подрежда отново!/. При изпълнение на движението завъртане на средния слой завъртаме в оказаната посока долните два слоя, след което връщаме обрано само най-долния слой.
Б. Смяна на ъглите на горния слой
След нареждането на кръста оглеждаме куба и търсим на горния слой ъгъл на който цветовете на трите стени да са същите като цветовете на стените на които той лежи /на позиция на не на място/. Ако има такива завъртаме куба, така че ъгълът да застане в позиция фронтално-таван- дясно и извършваме операция III б1 или фронтално-таван-ляво и изпълняваме операция III б2, при които става смяна на останалите три ръба както е показано на схемата.
III б1:
Ако първоначално не намерим ъгъл цветовете на стените на които да съвпадат със световете на които ъгълът лежи извършваме операция III б1 или III б2 и продължаваме по гореописания начин.
След като и четрите ъгъла заемат позициите си, преминаваме към наместването им което и заключителната фаза от подреждането на куба.
III б2:
В. Обръщане на ъглите на горния слой.
Държим кубът в лявата ръка и го оглеждаме. Ако има ъгли, които са на мястото си, т.е. цветът на стените им съвпада със цветовете на съответните стени на куба, на които лежат, то тях считаме за подредени. Тези ъгли, които не са на мястото си ще обърнем чрез операции III г1 и III г2. Завъртаме кубът така, че ъгълът да застане отдясно на страната която е срещу нас. Ако фронталния цвят на ъгъла /този, който е срещу нас/ съвпада със цвета на тавана на куба извършваме операция III г1, ако не- III г2.
При извършване на операции III г долните два слоя се разбъркват /това не бива да ни смуштава/
III г1:
След това завъртаме само горния слой на куба, така че следващия ъгъл, който трябва да обърнем да застане на мястото на току що обърнатия /отпред отдясно/ и извършваме операции III г1 или III г2.
III г2:
При извършване на три операции III г1 или III г2 долните два слоя на куба се възстановяват. Същото се получава и при последователни извършване на двете операции. Извършваме операции IIIг докато всички ъгли застанат на места си и цветовете на страните им съвпаднат с цветовете на куба.
С това е завършен и третия слой завъртаме го, за да съвпаднат цветовете и Рубик Кубът е нареден!
Инфо: solo5.log.bg
По-добре в затвора от колкото на работа
Posted by admin in : Хумор , add a comment
Седем причини за това, че в затвора е по-добре от колкото на работа:
1. В затвора (по закон) на всеки се полагат пространство по 6 кв. м. На работата - по 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работата имате само един обед и той не е безплатен.
3. В затвора за добро поведение съкращават срока на наказанието. На работата за добро поведение ви дават допълнително работа.
4. В затвора охраната ходи след вас отваря и затваря всички врати. На работата вие се сблъсквате с ключове и магнитни карти.
5. В затвора можете да играете карти и да разказвате вицове. На работата вие получавате за това един по врата от началника.
6. В затвора могат да ви навестят роднини и приятели. На работата това не е позволено.
7. В затвора има измет от извратени и садисти. На работата ги наричат мениджъри.
Българското училище - фабрика за идиоти?
Posted by admin in : Образование , 4 comments
Цялата обществена машина днес произвежда един продукт, който спокойно вече може да наречем българския идиот. Български, защото е наш и идиот, защото комуникационните способности на хората до 20 г. са консервирани сериозно в собствения им бит (и сос) и никой няма достъп до тях. Между тях, училището, библиотеката и медията, ако щете - като носители на жезненоважна информация, има огромна пропаст.
На едната страна остава Дарвин, от другата страна - Азис и баба му. От едната страна е неспособността да назовеш името на българския президент, от другата страна хипер информираност за бельото на фолкдивите от “Пайнер”. От една страна пълната липса на понятия как върви един мерцедес и от другата страна ясното съзнание, че можем да откраднем мерцедес, да се чукаме за мерцедес или да катастрофираме с мерцедес.
В тези тенденции много хора виждат нормализация на обществения продукт. Мужиците бяха възпитавани по времето на социализма да бъдат среднисти (поне), а днес просто се връща старото ниво на огромното количество плебс. Плебсът е нужен - трябва да храни една прослойка политици, бели якички, научна, техническа и артистична прослойка, също така оптимално количество обикновени тарикати и въобще - неясната българска аристокрация.
Такъв плебс съществува навсякъде - особено в САЩ. А в други страни, където го няма, наличието му се организира чрез опростени емиграционни практики. Това е тясно специализиран плебс - той знае коя гайка на конвейера да завърти, специалист е само за тази гайка и не му е нужно да знае, че Хилари Клинтън е жена и се кандидатира за президент, а Барак е черен и също има мерак за Белия дом. Това е човекът, който може да работи нещо в държава, където има ясни социални правила. Необразованият има нисък обществен ценз и знае мястото си там, където е полезен.
В нашата република това съвсем не е така.
Бедата на гимназистите не е, че са прости, а че:
А/ още не го знаят
Б/ имат претенция свръх своите възможности
В/ им липсва тотална самоирония
По първа точка: Настина идва едно прекрасно поколение деца, което още не знае колко не знае. То е втъкнато в свят на огромен технологичен напредък и ползва технологиите само ако си ги купи евтино или ги открадне скъпо. Технологията на модерния свят у нас присъства само като потребление (и то на старо) и никак като производство. По принцип консуматорът е произвеждащ и информиран човек. У нас потреблението е тотално неинформирано, на парче, а производството на технологиите - от демокрация до ядрен реактор е сведено до минимум.
В същото време хората до 20 изпадат в капана на неинформираното незнание. Те имат диплома, но навсякъде, където трябва да са полезни - те са напълно ненужни. Никой от тях не се самоусъвършенства с цел бъдеща самопредстава как да бъде полезен на обществото и на себе си. Най-страшното проклятие на българите - изречението “може и така”, вече е индивидуален профил и гордост на всеки неудачник. Дори и “копи-пейст” културата у нас не промени нивото на този проблем.
Много старателно от обществото се крие този образ на неудачник. Правят го политиците и медиите, които винаги са се страхували от лесното лумпенизиране на източния неудачник. В резултат българският идиот излиза от училище и не знае, и няма кой да му каже диагнозата. Диагноза няма, но има професия - плебей. Въпреки това обаче у него се очертава патрицианска черта в характера. Т. е. - стигаме до точка Б: плебеят има претенции.
Един от основните въпроси на нашия капитализъм е на какво отгоре хората у нас получават парите си. Върху каква претенция. Те работят некачествено, недисциплинирано, екстензивно, импровизират лошо и оцеляват още по-лошо. Мекият преход създаде въздушен джоб вместо нормалната еволюция на прехода. В този джоб се крият занаятчиите, малцинствата и пенсионерите, необразованите и младите - това е обществена плънка, която вече горчи. А същите тези хора имат тоталната претенция да живеят добре.
Всеки поединично обаче, ако бъде интервюиран какво може - отговорът е нулев. Като отговора - кой е Дарвин? Няма значение. Но незнанието за Дарвин е песъчинка в епицентъра на общата култура, чиято липса прави от обикновения ученик много лош социопат - той сериозно мисли, че ще еволюира до маймуна с мерцедес, без Дарвин да му се мотае наоколо.
Жестока претенция за “нормален живот” без никаква лична отговорност за собствения ни живот - това е характерно не само за хората в гимназия - това е национална черта. И накрая - най-лошата новина: подточка В: липсата на самоирония.
Те са прости, те вярват, че заслужават много, и накрая те се взимат на сериозно. Младите наши идиоти наистина вярват, че българите са номер едно. Това се получи заради липсата на сравнение с нормалния свят, който често е номер едно, но си и признава, че често не е номер едно. Азис, един приятен културен експеримент (с ненормалното) се пропи в обществото, така щото най-невинните го приеха като нормален модел на поведение в пълно съответствие с липсата на каквато и да е обществена самоирония.
“Ние сме номер едно!” е ясно набито в главите на децата. Ако ги питате защо сме “номер едно”, те ще ви кажат - защото Ивана е казала така в едно интервю в един вестник (Какъв вестник! Тя го казва на концерт).